Имало един ездач, който бил много добър и умело използвал мощта на своя кон. Той го направлявал, препускайки през полето на живота като пристигал там, закъдето се е запътил и с лекота се справял с препятствията, изпречили се по пътя му. Той обичал и се грижел за своя верен помощник и заедно се движели по най-малкото съпротивление. Той здраво държал юздите на управлението и насочвал силата в желаната посока.

Имало и един друг ездач, който често пъти изпускал юздите на своя жребец. Силният помощник сам избирал посоката, скоростта и начина за придвижване. Ездачът просто се люлеел безпомощтно върху гърба му и следвал уморено хода на коня. Оставял се да става каквото ще и като жертва имал склонност да обвинява другите .. или себе си за несполуките по пътя. Жребецът контролирал ездача и водел накъдето на него му хрумне.

Основното предизвикателство, пред което сме изправени, не е в това, че имаме много мисли, а в това, че се идентифицираме с тях като качество на нашия Ум. Той работи с определени концепции, създадени от него. Ако се отъждествим с Ума, тогава се идентифицираме с даденото определено от него значение, било то за нас самите, човека или ситуацията: „Винаги на мен се случва то ва“, „Той е глупав“, „Каквото и да направиш, няма оправия“. Така Умът създава твърдения, които се превръщат в убеждения, с които ние изпитваме склонност да се идентифицараме, забравяйки нашата истинска природа, която е много повече от даденото фиксирано вярване. Очевидно Умът не може да спре, тъй като е създаден да ни върши работа като да: сравнява, обработва, анализира, за които механизми очевидно са му необходими мисли. Без способността на Ума ни да мисли, ние не бихме могли да функционираме в този свят. Не бихме могли да четем, учим език, караме автомобил или да работим с компютър. И колкото по-динамичен става нашият живот и необходимостта ни от научаване на нови неща и обработването на цялата тази информация, създава още повече ментална активност и от там – наличие на ментален стрес или напрежение, което се изразява чрез тревожност. Механиката на Ума не може да спре да работи, а напротив плочите се завъртат още по-бързо, за да намери яснота, знание или отговори на въпроси.

При извършването на сравнения Умът търси и складира това, което той смята, че ни е полезно и ни върши работа с цел да ни предпази, за да оцелеем. Ако ние не оцелеем тогава и Умът няма да оцелее. Затова програмите, създадени от Ума, са подтикнати винаги от положително намерение, което за съжаление често пъти ни саботира, блокира или не е здравословно за нас. Менталната интерпретация направена от Ума има тенденция да се повтаря и така се образува програма или ментална форма, която има определена честота на трептене. Програмата, следвайки метафората на компютъра, е записана на твърдия ни диск и от там винаги може да се активира при конкретен външен стимул. Тази реактивност не ни оставя избор, тъй като се включва автоматично и нашето поведение се задейства, често пъти в посоката, която съзнателно Не сме избрали. Например: „Искам да отслабна, но ми е скучно и веднага започвам да ям“ или „Търся спокойствие, но той непрекъснато ме ядосва“.

Въпреки цялата тази комплекстност сме надарени и с изход, при който да се научим да държим юздите и да станем умели навигатори на въртящите се плочи в главите ни. Както и самият Айнщайн ни насочва: „Не е възможно да разрешим проблема от нивото на Ума, който го е породил“. Следователно е необходимо да отидем отвъд ограничената кутия на Ума, където самото предизвикателство съществува. За целта, като съществено начало бихме могли да следваме няколко важни стъпки: 1 – да осъзнаем, че мислите са се завихрили и в момента се е включила програма, която не ни помага; 2 – да приемем нейното съществуване, без да се борим или съпротивляваме; 3 – да се научим да я наблюдаваме, без да се идентифицираме с нея. Нашият вътрешен наблюдател или свидетел се отпуска и само регистрира това, което се случва от вътре, без нищо да предприема. Това автоматично спира да захранва с енергия дадената програма и тя започва да губи от силата си. В този момент позволяваме на нов потенциал да се прояви чрез силата на Светлината на нашето съзнание, което наблюдава това, което Не сме. Това ни отваря нови възможности за връзка с това, което Сме и е винаги налично – ездач, който държи юздите.

Share This