Ретроспекцията е основен инструмент, който се използва, както в
терапевтичната практика, така и в духовните традиции. Това е един вид
равносметка на изминала житейска опитност от личния ни филм за определен период.

По този начин ще можем, припомняйки си, да осмислим, добием повече яснота
и да осъзнаем минали ситуации, нашето и поведението
на другите участници в тях… и да ги надраснем.

Чрез тази себе-рефлексия имаме възможност да погледнем към вътрешното огледало за
обратно виждане към изминалите ситуации от нова различна перспектива с разбиране и
отвореност.

Самите преживявания биха могли да бъдат както приятни и успешни, така и
стресови и не-толкова удовлетворяващи, което създава нов потенциал да пуснем:

  • зациклили нездравословни мисловни модели;
  • блокирали емоционални състояния;
  • закостеняло поведение;

Тези опитности с всичките им нюанси съдържат в себе си есенцията
на мъдростта, която е необходимо за запазим на съхранение. Това
съзнателно отсяване се натрупва и допринася за нашето съзряване и израстване.

Коучинг насоки:
Готов ли съм да погледна назад в различните контексти на преживяното през отиващия си цикъл?
Отворен ли съм за приемане на случилото се, за да го надрастна?
Позволявам ли си да попия мъдростта в дълбочина?

Share This