Ретроспекцията е основен инструмент, който се използва, както в
терапевтичната практика, така и в духовните традиции. Това е един вид равносметка на изминала житейска опитност от личния ни филм за определен период.
По този начин ще можем, припомняйки си, да осмислим, добием повече яснота и да осъзнаем минали ситуации, нашето и поведението на другите участници в тях… и да ги надраснем.
Чрез тази себе-рефлексия имаме възможност да погледнем към вътрешното огледало за обратно виждане към изминалите ситуации от нова различна перспектива с разбиране и отвореност.
Самите преживявания биха могли да бъдат както приятни и успешни, така и
стресови и не-толкова удовлетворяващи, което създава нов потенциал да пуснем:
- зациклили нездравословни мисловни модели;
- блокирали емоционални състояния;
- закостеняло поведение;
Тези опитности с всичките им нюанси съдържат в себе си есенцията
на мъдростта, която е необходимо за запазим на съхранение. Това
съзнателно отсяване се натрупва и допринася за нашето съзряване и израстване.
Коучинг насоки:
Готов ли съм да погледна назад в различните контексти на преживяното през отиващия си цикъл?
Отворен ли съм за приемане на случилото се, за да го надрастна?
Позволявам ли си да попия мъдростта в дълбочина?